Според англоезичната педагогическа литература терминът “дете със
специални образователни потребности - СОП е синоним на children with
special educational needs”, с който се поставя акцент върху
образователните нужди на детето и педагогическия аспект на въздействие. У
нас е разработен Национален план за интегриране на деца със специални
образователни потребности и/или с хронични заболявания и той дава
следната дефиниция на интегрираното обучение - “процес, при който детето
независимо от вида на увреждането е включено в общата образователна
среда ”. Това се осигурява чрез :
- изграждането и функционирането на подкрепяща среда, която включва подходящи архитектурни и социално-битови условия;
- индивидуални образователни програми;
- екип за комплексно педагогическо оценяване;
- специални учебно-технически средства и апаратура;
- дидактически материали и помагала
Всяко дете със специфични потребности е уникално и трябва да се отнасяме към него като такова, извеждайки на преден план личността му, а не заболяването. Помощта, която му се оказва и образованието, трябва да са съобразени с потребностите, които има.
Децата със специфични потребности са изправени пред различни пречки в масовите училища като причина за това могат да бъдат следните състояния : сензорно увреждане, физическо увреждане, множествено увреждане, интелектуална недостатъчност, езиково-говорни нарушения, специфични обучителни трудности.
Най-често тези деца страдат заради непознаване на потребностите им и липса на подготовка от страна на специалистите. Необходимо е да се определи кога едно нещо е потребност и кога желание, защото чрез задоволяването на всяко желание то бива убито по този начин. Важно е състоянието на детето да бъде определено от раждането му тъй като всичко около него е “означаващ език”, върху който мисли и така се предоставя възможност на другите сетива да напредват, да се създават други начини за общуване, без детето да се чуди къде греши, изпитвайки неудовлетвореност и тъга.
Думите, които описват заболяването трябва да се подбират много внимателно, защото детето ги “улавя”.
За детето със специфични потребности е много важно да се създаде увереност в собствените му сили, което започва в процеса на изграждане на Аз-а - когато Аз-ът може да разграничава “искам” и “трябва”, да прецени силите си и да не реагира със страх и тревога. Самоувереността е резултат от връзките, които детето създава през различните етапи от развитието си. За детето със специфични потребности е необходимо да има точен и ясен режим на деня и постоянство на заобикалящата го действителност, защото то иска да улови и проследи събитията, което му дава чувство за увереност и сигурност. За изграждането на самочувствието му, определящо е успокояващите думи на възрастните и тяхното мнение. От друга страна обаче, прекомерната загриженост може да предизвика липса на увереност или зависимост от Другия. В този случай от значение за себе утвърждаването са “сензитивните периоди” :
Тревога от раздялата (18-20 месец) - детето се среща с външния свят и преживява първите си страхове от срещата с непознатите. Необходимо е да се осъществи плавна раздяла с родителите, което е и ключов фактор за изграждането на независимост и личностното утвърждаване.
Научаване да казва : “Не!” (около 2г.) - трябва да свикне да бъде самостоятелно и да разбере, че не всичко, което пожелае може да получи.
Едипов период (3-5год.) - актуален става въпросът за половата принадлежност, защото започва да се развива интересът към собственото тяло.
Юношество (11-19г.) - началото на пубертета, което слага край на детството и се свързва с физически и психически промени. Започва търсене на нови идентификации.
- изграждането и функционирането на подкрепяща среда, която включва подходящи архитектурни и социално-битови условия;
- индивидуални образователни програми;
- екип за комплексно педагогическо оценяване;
- специални учебно-технически средства и апаратура;
- дидактически материали и помагала
Всяко дете със специфични потребности е уникално и трябва да се отнасяме към него като такова, извеждайки на преден план личността му, а не заболяването. Помощта, която му се оказва и образованието, трябва да са съобразени с потребностите, които има.
Децата със специфични потребности са изправени пред различни пречки в масовите училища като причина за това могат да бъдат следните състояния : сензорно увреждане, физическо увреждане, множествено увреждане, интелектуална недостатъчност, езиково-говорни нарушения, специфични обучителни трудности.
Най-често тези деца страдат заради непознаване на потребностите им и липса на подготовка от страна на специалистите. Необходимо е да се определи кога едно нещо е потребност и кога желание, защото чрез задоволяването на всяко желание то бива убито по този начин. Важно е състоянието на детето да бъде определено от раждането му тъй като всичко около него е “означаващ език”, върху който мисли и така се предоставя възможност на другите сетива да напредват, да се създават други начини за общуване, без детето да се чуди къде греши, изпитвайки неудовлетвореност и тъга.
Думите, които описват заболяването трябва да се подбират много внимателно, защото детето ги “улавя”.
За детето със специфични потребности е много важно да се създаде увереност в собствените му сили, което започва в процеса на изграждане на Аз-а - когато Аз-ът може да разграничава “искам” и “трябва”, да прецени силите си и да не реагира със страх и тревога. Самоувереността е резултат от връзките, които детето създава през различните етапи от развитието си. За детето със специфични потребности е необходимо да има точен и ясен режим на деня и постоянство на заобикалящата го действителност, защото то иска да улови и проследи събитията, което му дава чувство за увереност и сигурност. За изграждането на самочувствието му, определящо е успокояващите думи на възрастните и тяхното мнение. От друга страна обаче, прекомерната загриженост може да предизвика липса на увереност или зависимост от Другия. В този случай от значение за себе утвърждаването са “сензитивните периоди” :
Тревога от раздялата (18-20 месец) - детето се среща с външния свят и преживява първите си страхове от срещата с непознатите. Необходимо е да се осъществи плавна раздяла с родителите, което е и ключов фактор за изграждането на независимост и личностното утвърждаване.
Научаване да казва : “Не!” (около 2г.) - трябва да свикне да бъде самостоятелно и да разбере, че не всичко, което пожелае може да получи.
Едипов период (3-5год.) - актуален става въпросът за половата принадлежност, защото започва да се развива интересът към собственото тяло.
Юношество (11-19г.) - началото на пубертета, което слага край на детството и се свързва с физически и психически промени. Започва търсене на нови идентификации.
Няма коментари:
Публикуване на коментар