Групи за взаимопомощ в традиционното пространсво

Семейството е първото социално обкръжение на личността. Ролята му е изключително важна, а също така и специфична, затова не може да бъде изпълнявана от нито една друга институция. В него се полагат основите на личността, което е от голямо значение при по-нататъшното развитие. През него се пречупва влиянието на другите социални фактори, като например училище и др., и това оказва въздействие върху тяхното влияние. Детето, наблюдавайки отношенията в семейството, си създава представата за семейството, което то ще създаде в бъдеще.

Раждането в едно семейство на дете със СОП представлява голямо предизвикателство за неговите родители. Те трудно успяват да намерят подкрепа в обществото, тъй като то сякаш все още не е готово за „различните” деца. Помощта от специалисти е от изключително значение. Тя трябва да бъде насочена от една страна към самите деца със СОП, които срещат сериозни затруднения в процесите на обучение и интеграция. От друга страна, за успешното им интегриране, в процеса трябва да се включат и родителите, които да окажат подкрепа и разбиране. Те трябва съвместно с учителите да изготвят модела за обучение на детето. За да се превърне в партньор, родителят трябва да бъде убеден в наличието у себе си на потенциални възможности. При оказване помощ на семейството се отделят две водещи направления: семейно консултиране и семейна психотерапия. Консултирането на семейството е насочено към спечелване на неговото доверие, приобщаването му като партньор. Целта е заедно с консултанта да се уточнят потребностите и проблемите на членовете и да се даде възможност за развитие на личността. 

Раждането в семейството на дете със СОП в България води до редица затруднения за семейството:

• финансови затруднения (заради скъпите лечения, помщни средства и рехабилитация);

• социална изолация на детето и семейството (поради отхвърляне от обществото);

• липса на помощ и подкрепа от другите родители на деца със СОП поради не добре развитата система за връзка и комуникация между тези семейства;

• липса на достатъчно информация относно възможностите за лечение и рехабилитация;

• труден избор на учебно-възпитателно заведение за детето;

• трудно справяне с ежедневните проблеми – служебни и домакински задължения, грижи за детето;

За много семейства е трудно сами да се справят с емоционалното напрежение, затова на тях може да се окаже специален вид подкрепа в групите за взаимопомощ. Те могат да им помогнат в няколко насоки:

• преодоляване на социалната изолация;

• среща с други семейства със сходни проблеми и обмяна на опит;

• повишаване на компетентността по въпросите, свързани със специалните образователни потребности;

Тези групи за взаимомомощ в традиционното пространство са групови реални срещи очи в очи в зала, където се провеждат семинарите, а не в интернет пространството. Тези групи са освободени от предразсъдъци

Групите за взаимопомощ се формират, за да съберат хора с общ проблем. Когато споделят  личните си истории един с друг, участниците намират емоционална помощ и подкрепа, обменят информация, търсят ефективни начини за справяне със ситуацията. Обединени от общия проблем, те разбират, че не са сами, че има и други като тях, които могат да почувстват силата на тяхната болка и тревога.
Срещите се организират и провеждат в защитена среда и спокойна атмосфера, която гарантира конфиденциалността на присъстващите и споделената информация.
Отворени групи за нови участници:
- скръб, загуба на близък;
- депресия;
- тежък развод;
- родители на деца с емоционални и поведенчески разстройства. 

. Групата като система за взаимна помощ

Шулман определя групата за взаимна помощ като “съюз на индивиди, които имат потребност един от друг в различна степен за съвместна работа върху няколко сходни проблема”/според Шварц/. Наред с тази потребност клиентите имат потребност и от социален работник. При това се създават голям брой отношения, помагащи на взаимодействието, при което се задоволява една обща потребност, надхвърляща често пъти специфичните задачи, обусловили създаването на групата.

Създаването на група за взаимна помощ е труден процес – участниците трябва да преодолеят много от своите стереотипни схващания, напр. относно качествата на хората, вида на групите и на оказваната помощ. За да има ефект от работата, соц.работник трябва да даде от себе си всичко, на което е способен. От друга страна той трябва да се “изправи” пред собствените си чувства и да е напълно коректен, когато разисква с участниците в групата въпроса за техните възможности и  вътрешния им ресурс, с който те разполагат за справяне с проблемите.

Посочват се следните начини за получаване на взаимна помощ:

-споделяне на информация, тъй като участниците имат различен жизнен опит, натрупани знания, гледни точки, ценности,които могат да помогнат на останалите в групата да решат своите проблеми;

-използване диалектическия подход,т.е. слушайки “тезата” и “антитезата” всеки един от участниците в групата може да изработи своя собствен “синтез”.

-постигане на усещане,определяно с израза “всички в една лодка”,т.е. участниците в групата да придобият усещането, че не са сами в своите чувства и мисли по повод на стоящите пред тях проблеми;

-постигане на универсална гледна точка, т.е. участниците да свикнат да разглеждат проблемите си не толкова като резултат от собствените си грешки и недостатъци, а в резултат от действието на външни причини;

-оказване на взаимна подкрепа, включително и чрез съпреживяване чувствата на другите;

-изработване на съвместна стратегия от двама или повече членове на групата относно оценката и решаването на стоящите пред тях проблеми.

-съвместно решаване наа индивидуални проблеми в групата;

-провеждане на репетиции в групата с оглед възникване на нови идеи и придобиване на нови умения и навици;

-използване на прийома “силата на множеството”, което означава участниците в групата да придобият в процеса на работа усещането,че груповите действия са по-силни от индивидуалните /напр.жени,претърпели сексуално насилие е по-лесно да потърсят правото си като група/.

Шулмън очертава 3 съществени препятствия пред взаимната помощ: трудността на отделните членове на групата да осъзнаят, че собствения им интерес и интересите на другите съвпадат; сложната работа по създаване на система за взаимна помощ; трудностите за осъществяване на открита комуникация между участниците.

3.2. Формиране на групи – те се създават по месторабота, местоживеене, пол, възраст, професионален признак, културни интереси. Те могат да бъдат с твърдо определена численост още от самото начало или да бъдат групи с “отворен край”, т.е. ткива, при които е възможно напускане на едни лица и идване на нови, т.е. съставът се променя.

Някои по-основни критерии за подбор на членовете на групата са:съпричастност с поставените цели, общи потребности и интереси, еднакъв пол, близка възраст, спазване принцип на допълнителност – т.е. членовете да бъдат подбрани така, че да научат нещо един за друг.

•             За да сформира групата за взаимна помощ соц.работник е необходимо да притежава определени умения за провеждане на предварителни интервюта, които да изяснят нейните цели, необходимостта от сработването на нейните членове, както и изключителното значение на обратните връзки за успеха на работата. Споделяне на техният опит и техните чувства.
• Получаване на възможност да говорят за проблемите, пред които са изправени и решенията, които трябва да вземат.
• Като научат повече за предизвикателствата и възможностите на живота след настъпване на травмиращо за тях събитие и как да се справят с това.
• Като изслушат други с подобни на техните опит и чувства. 
• Като се подпомагат взаимно, чрез обмяна на идеи и информация.
• Получаване на утеха, че не са сами.

  Ползи от групите за взаимопомощ:

1.    Достъпност. Тъй като (по принцип) не се изискват такси за участие, групата за взаимопомощ е достъпна и атрактивна възможност. В идеалния вариант, срещите трябва да се провеждат в местни обществени помещения. Някои от тях се помещават в офисите на сдружения с нестопанска цел. Интернет-разрастването на тези групи ги прави още по-достъпни, като от своя страна добавя ползата от анонимността, и сваля бариерите пред възрастовите противоречия, физическите увреждания, расовите и културни различия, или други възможни възпрепятстващи фактори на общуването лице в лице.

2.    Участието в група за взаимопомощ създава така необходимото чувство за принадлежност, за общност. За хората, страдащи от психични или органически заболявания, които може да са лишени от емоционална подкрепа и емпатия от техните приятели и семейства, тази среда става критична част от възстановяването. Като допълнение към облекчаване на емоционалната изолация, групите за взаимопомощ обикновено вдъхват криле на индивида и подхранват самочувствието му.

3.    Самонаблюдението и самоанализа е още една важна черта на тези групи. Това може да бъде особено от полза на индивиди, които се затрудняват да приемат как техните чувства и мисли влияят на тяхното поведение.

Полза с добавена стойност: Членовете на групата може да решат да предприемат действия като набиране на средства или застъпнически кампании за по-добри услуги и промяна в законодателството, но те трябва да бъдат отделени от основните дейности при срещите.

http://www.serenitybg.net/1055108610831077107910851086/33, http://www.evropea.com/grupa-za-vzaimopomost.html